Сънувам ли или ми се привижда,

че се усмихваш на една поляна

и радостта у двама ни приижда.

Живея като в сън, работя нервно,

деня превърнах в нощ, нощта си в ден.

Все още те обичам безрезервно,

тая надежда пак да спреш при мен.

Минава времето, потъват дните,

живот и смърт – безсмислен кръговрат.

Копнея за едно – някога душите

да се открият и сред този ад!


09.04.2016г. у дома