Вчера денят бе променлив. Слънце и дъжд се редуваха с голяма честота. Настроението ми също бе в съзвучие с тази поредност. Поглеждах към небето, което ми разкриваше чудна и предизвикателна гледка. Тъй като съм фотограф, трудно потисках желанието си да запаметя това чаровно природно непостоянство. Не се решавах да изнеса камерата. Но когато леко притъмня, страстта ми надделя. Бързото решение се последва от незабавни действия. Петминутно обличане на дежурния екип дрехи, камерата през рамо и на 10-тата минута вече препусках /доколкото ми позволяваше тежестта на техниката/ по булевард "Иван Вазов" в града. Стараех се да стигна до открито пространство. Исках да снимам небе, облаци и евентуално ж.п.линиите като символ на  движение. Преди да се скрие, слънцето се отрази в асфалта за около 10 минути. Нямаше време. Излизах на платното няколко пъти, за да не пропусна великолепния момент! А природата ме дари със своята усмивка...