в събитие важно на тоз ден са свързани.

Надвикват се, пеят, щастливо отнесени,

с крилете на своята радост понесени.

Лицата – с усмивки, очите – сияйни,

телата се сливат в прегръдки безкрайни.

Ръцете държат се по-често от всякога

с надежда за следващи срещи понякога…

А ние безмълвно стоим, като слисани,

затрупани с прах от закони неписани,

наблъскали в ъгъла своята младост,

превити от грижи, забравили радост.

Но ТЕ – като Райска цветна градина

омайват душата! Не можеш отмина…

Красиви, увлечени, дръзки в живота,

готови за пътища трудни с охота.