Написаното вече не тежи…

Уви, доскоро беше жива

любовната искра. Сега лежи,

душата ми след дълго изтезание,

отнесена от чувство за вина,

разсечена от месеци мълчание,

обречена без доза топлина.

Може би в шаблонни пожелания,

за всички празници -отделен ред,

очакваш, че любезност и внимание

ще чистят твойта съвест занапред?

Готова бях за теб да преобърна

изцяло битието си, банално!

Сега, назад когато се обърна,

разбирам, че присъствал си формално.

О, моля те да не се престараваш!

Години чаках, нощите не спях,

а ти изчезваш, после се явяваш,

но аз горчилката преодолях.

Не се опитвай, в кратко изречение,

да ме „отмяташ“, като стар познат,

с поредното дежурно съобщение!

За мен в написаното няма цвят.

/13.03.2017г. – у дома , личто творчество/